Невена Халваджиева: „Цената на успеха като балерина е висока, тя е неизбежна част от пътя.“

Невена Халваджиева е родена в София. През 2022 година завършва Националното училище за танцово изкуство в класа на Яна Маринова. През същата година е приета в трупата на Софийската опера и балет и до днес е част от нея.

Здравей, Невена! Благодаря ти, че прие да станеш част от този разговор, в който ще си говорим за балет. Бих искала за начало да те попитам кога се зароди идеята да станеш балерина. Беше ли детската ти мечта?

Още от съвсем малка израснах сред изкуството, родителите ми са художници, а част от семейството ми се занимава с балет. От разказите на майка ми знам, че самата аз съм пожелала да започна да танцувам. Така, на четири години, прекрачих прага на залата за първи път и оттогава не съм спирала. Танцувах навсякъде – в залата, у дома, в парка, на семейни събирания. След вечеря често си организирахме собствени „концерти“ с моята сестра – аз танцувах, тя ми партнираше и създавахме наш си малък спектакъл.

Танцът беше моето естествено движение, моят начин да изразявам себе си – и с времето се превърна в моя живот. Като всяко малко момиченце мечтаех един ден да стана примабалерина и да танцувам на голямата сцена. Днес съм щастлива, че съм от хората, които сбъдват детските си мечти. В момента съм част от трупата на Софийската опера и балет и имам честта да танцувам като професионална балерина именно на тази Голяма сцена, за която винаги съм мечтала.

Опиши ни пътя към върха.

Балетът е сериозно изкуство и за него се изискват дисциплина, постоянство и любов. Пътят е дълг и аз съм на половината. Започнах в школата „Маша Илиева“ още на четири и оттам с израстването до четвърти клас се влюбих в изкуството. В пети клас успях да вляза в Националното училище за танцово изкуство и осъзнато приех моята бъдеща професия. Не съм имала лек път – както всеки, така и аз съм имала своите трудности и препятствия, но ги приемам като част от каляването и мотивацията, които ме направиха това, което съм.

В началото не притежавах физическите качества, нужни за това изкуство, нямах падьом, не можех да вдигам краката си високо и ставите ми не бяха отворени. Но имах желание и прекарвах всяка свободна минута в залата, танцувайки. Обичах да уча, да се опитвам да пресъздавам нови вариации и роли, вдъхновена от спектаклите, които гледах от публиката. Всеки път, когато виждах някого да танцува, усещах, че искам да бъда част от това, да бъда там или на негово място. Не можех да стоя на едно място.

Не съм мислила за друго, не съм говорила за друго, бях отдадена на този път.

Приеха ме в Софийската опера още в 12-ти клас и завърших на самостоятелно обучение. Това беше невероятен старт на моята кариера. Танцувах на сцената редовно и на всеки две седмици имах нов балет, ново предизвикателство.

За съжаление, нашето изкуство е много близко до спорта – травмите са неизбежни и могат да спрат развитието ти. През училищните години единствено съм чупила ръка, но като професионална балерина преживях четири травми, всяка от които ми донесе своя урок. Те ме научиха на здравословен начин на живот, на това как да усещам тялото си и да разбирам какво може да понесе, на важността на превенцията на травми и какво е да живееш без балет. Но най-важното, тези изпитания затвърдиха моята посока и желания и ме накараха да мечтая още по-смело.

„Всичко се случва с причина!“ – това е нещо, което неведнъж съм си повтаряла. Не съм искала тези травми да се случват и много съм ги премисляла, но с всяко завръщане на сцената се чувствам по-силна, по-уверена и по-зряла. Сега съм на 21 години, в моя четвърти сезон в трупата на Софийската опера и балет, и пътят ми продължава. Независимо от всичко, което съм преживяла, отново танцувам, изцяло отдадена на балетното изкуство.

Каква е цената на това да бъдеш успешна балерина в операта?

Цената на успеха като балерина е висока, тя е неизбежна част от пътя. За да постигнеш успех в това изкуство, трябва да си изцяло отдаден. Това означава да се откажеш от излишните фактори и да минимизираш всякакви дразнители. За да бъдем успешни, ние сме подготвени не само физически, но и психически.

Изкуството, което практикуваме, е визуално и физическо, затова трябва да поддържаме тялото си в перфектна форма. Всяка балерина намира своя собствен режим на хранене и тренировки, за да бъде в оптимална кондиция. Нощният живот е нещо, което трябва да се избягва, а свободното време да се използва пълноценно с цел възстановяване и подготовка.

Плащаме и цената на младостта си – трябва да порастваме по-бързо, да използваме силите на младото си тяло, докато още можем. Кариерата на балерината е кратка и интензивна. Не всяка от нас има шанса да танцува до 40 години, така че трябва да извлечем максимума от всяка изминала година.

Но въпреки всичко, цената си заслужава. Защото изкуството, което правим, не се измерва само в усилия и лишения, то създава светове, които никога не бихме могли да видим в реалността. Пренасяме се в епохи, които са минали, пресъздаваме моменти, които съществуват само в сърцата ни.

Балетът е не само труд, не само физическо усилие. Той е начин на живот, начин да се свържеш със себе си и с публиката, да промениш нечий ден. Той е като в книгите – през него не само че откриваш нови гледни точки, но и събираш опит и преживявания, които не можеш да изпиташ по друг начин.

Според теб цени ли се балетът в XXI век?

Балетът в XXI век е изкуство, което продължава да въздейства и да привлича нови поколения. Залите се пълнят, билетите се разпродават бързо, а хората търсят и искат да бъдат част от преживяването, което можем да им предложим. Изкуството е нещо, което не може да бъде заменено от технологиите. То е вечно и уникално, създава емоции и връзки, които машините не могат да пресъздадат. Въпреки напредъка на технологиите живото изкуство ще продължи да бъде ценено и търсено.

Балетното изкуство блести на сцената за публиката, но тъмно ли е зад кулисите? Повече приятелство или конкуренция има между балерините?

Както става ясно от споменатото по-горе, професията ни е тежка, свързана с болка и трудности. Едно от правилата е да не показваш на сцената колко е тежко, трудно или болезнено. Разбира се, че има тъмни моменти, но ние сме едно семейство и се подкрепяме и си помагаме. Когато прекарваш целия си ден в операта, няма как да нямаш приятели. Нашите репетиции и спектакли са редовни тиймбилдинги и трябва да станеш част от колектива, за да се чувстваш добре.  Конкуренцията е полезна, това е начин да изкараш най-доброто от себе си. Тя съществува във всяка професия и е нужна.

Имат ли място чувствата на сцената? За какво си мислиш, докато танцуваш?

Чувствата на сцената са част от изкуството, но те трябва да бъдат насочени само към ролята, която изпълняваш. Когато танцуваш, влизаш в образ и всяка емоция е свързана с характера и историята. Като професионалист, трябва да умееш да държиш личния си живот настрана и да не допускаш, че личните чувства ще влияят на сценичното ти поведение. Балетът изисква способността да изолираш личния от сценичния свят и да знаеш кога, къде и защо се намираш.

Моите мисли, докато танцувам, са свързани с действията ми и с драматургията. Ако трябва да разкажа монолог чрез движения, аз си го говоря наум. Ако имам вариация, си представям къде съм, коя съм и защо я играя. Но ако играя в ансамбъл, мисля за това да съм в линия, какво сме се разбрали, на коя бройка и с каква амплитуда трябва да бъде изпълнено движението. В зависимост от ролята и позицията балерината трябва да се настройва емоционално.

Коя е ролята, в която се чувстваш най-добре?

Още е рано да кажа категорично, защото имам много възможности за изява и нови преживявания, които ми предстоят . Но на този етап най-силно са ме вълнували ролите, които носят драматургична дълбочина и имат ясна цел на сцената – тези, които променят хода на действието и оставят следа.

А коя е ролята, за която мечтаеш?

Моята мечтана роля е Одилия (черният лебед от „Лебедово езеро“). Опитах няколко пъти да я осъществя, но за съжаление, травмите ми ме спряха и тя все още остава мечта. Вярвам обаче, че тази роля чака своя най-подходящ момент — момента, в който ще съм готова и ще ѝ се отдам напълно. Убедена съм, че когато този миг дойде, ще бъде повече от сбъдната мечта – ще бъде лична победа и доказателство, че всяко изпитание е било път към нея.

Пожелавам ти я скоро! Можеш ли да кажеш кой определя тенденциите в балетното изкуство днес?

Тенденцията в развитието на балетното изкуство я определя публиката. Чрез нейния интерес ние даваме и се развиваме. В последните години стремежът е към иновациите, съчетаване на класически произведения от литературата с модерни изразни средства и нови хореографски концепции. Публиката все повече се привлича от динамични и визуално впечатляващи спектакли, които използват не само класически балет, а и неокласика. Те показват балета по нов и актуален начин.

Какво би казала на всички млади момичета, които искат да се занимават професионално с балет?

Момичета, мечтайте и опитвайте! Балетът е изкуство, което, ако е вашето, ще ви опияни и завладее. Но не се залъгвайте от външната му красота и елегантност. Внимавайте, той е сериозно изкуство и е свързан с много трудности. Бъдете сигурни в избора си!

Автор: Камелия Петкова

Снимки: Светослав Николов