Даниел Троев е психолог, специализирал се в работата с тревожни състояния, паникатаки, емоционални трудности и житейски кризи. През последните 10 години е повлиял положително на хиляди хора – както чрез индивидуални консултации и групови уъркшопи, така и с множеството си обучителни видеа, онлайн курсове и медийни участия. Читателите на първата му книга „Отвъд тревожността“ я оценяват като една от най-добрите книги на български за справяне с тревожността и паникатаките, а този месец излезе и втората му книга „Наръчник за тревожни хора“. Повече за неговата работа и книгите му може да прочетете на https://www.danieltroev.com/.
Бих искала още в началото да започнем с едно кратко, но разговорно обяснение на тази сложна дума – агорафобия – водещо състояние на героинята ми Ела в едноименния роман.
Агорафобията често се разбира като страх от открити пространства, но всъщност е нещо повече. Това е силен страх от ситуации, в които човек усеща, че няма лесен начин да избяга или да получи помощ, ако изпита паника. Включват се места като молове, обществен транспорт, опашки, мостове или дори собствената му улица. Научно погледнато, агорафобията се свързва със свръхактивност на амигдалата – частта от мозъка, която обработва страха, и със „слаба“ връзка с префронталния кортекс, който би трябвало да регулира тези реакции. Инстинктът ни за оцеляване казва: „Има много голяма опасност“, а всъщност такава няма или рискът не е толкова голям. Рационалната и по-обективна част от нас обаче не може да успокои тази „фалшива аларма“.
Какви най-често са причините за появата на това състояние?
Агорафобията обикновено започва с паникатаки – човек преживява силен страх в дадена ситуация и започва да избягва подобни места, за да не се повтори преживяното. Причините може да бъдат комбинация от генетична предразположеност, стресови събития и неправилна интерпретация на телесните усещания като опасни. В книгите си „Отвъд тревожността“ и „Наръчник за тревожни хора“ подробно разглеждам как хроничният стрес изтощава нервната система, правейки я по-чувствителна към вътрешни и външни стимули, а свръхактивността на амигдалата води до постоянна готовност за реакция и задействане на активния стресов механизъм „бий се или бягай“.
Коя е първата стъпка към справянето с проблема и какво следва след нея?
Първата стъпка е осъзнаването, че избягването само засилва страха. Следващата е постепенното изправяне срещу страха и несигурността – да преминаваме през страховитите ситуации с малки стъпки, заедно с техники за саморегулация, като дишане и подкрепящ вътрешен диалог. Регулирането на нервната система чрез осъзнато дишане с удължено издишване и заземяване помага за намаляване на реактивността на амигдалата и възстановяване на усещането за контрол. Освен това е важно да се работи върху приемането на собствения ресурс – да разберем, че страхът не означава слабост, а просто нужда от по-добра регулация.
Може ли да се каже, че пътуването и прекрачването на границите на страховете ни са част от процеса, или за това се изисква пълно справяне с агорафобията?
Прекрачването на границите на страха е част от процеса на справяне. Човек трябва да знае, че каквото и да прави, няма как да се почувства напълно готов и уверен и чак тогава да започне да излиза и да преминава през ситуациите, които избягва. Това е много важно уточнение, защото най-често човек иска да получи техники и упражнения, които да премахнат изцяло страха, и тогава вече да може спокойно да преодолява страха. Всъщност е необходимо, с помощта на практиките и методите за регулация на нервната система, да придобием повече смелост и готовност за преминаване през уплахата и усещането за опасност. Проучвания показват, че постепенната експозиция води до десенсибилизация на амигдалата и променя невронните връзки, свързани със страха. Това е невропластичността на мозъка – колкото повече се изправяме срещу страховете си, толкова повече мозъкът ни учи, че сме в безопасност.
А каква е ролята на паникатаките? Смята ли се, че те са първоизточникът на агорафобията? Питам, тъй като самата аз ги получавам от дете и вярвам, че много от читателите ми ще се припознаят в някои от състоянията на Ела.
Да, в повечето случаи агорафобията започва с паникатаки. След първите няколко панически епизода човек започва да се страхува не толкова от проблемните ситуации, колкото от самата паника и липсата на контрол. Тялото ни се научава да свързва определени места със заплаха, което води до автоматична реакция на тревога. Разбирането, че паникатаката е просто реакция на нервната система, а не заплаха за живота, е ключов момент в справянето.
Вие имате една чудесна книга за справянето с тревожността и паникатаките. Бихте ли направили извадка за читателите на три основни правила за преодоляването им?
Разбира се! Ето три основни правила:
- Не се бори със страха, а го наблюдавай. Паникатаката идва и си отива – ако не се бориш с нея, тя отшумява по-бързо.
- Учи се да се заземяваш дори в дискомфорта. Дишай бавно, раздвижи се, кажи си: „Аз съм в безопасност“.
- Не избягвай страховитите ситуации. Избягването прави страха по-силен. Малките крачки обратно към живота са ключът към преодоляването.
- Развивай способност за регулация на нервната система и емоционална регулация.
Това са само част от стратегиите в книгите, които помагат за възстановяване на нервната система и изграждане на усещане за вътрешна стабилност. Понякога е необходимо човек да поработи цялостно върху характера си и начина си на мислене, върху базовите си вярвания и убеждения.
Притеснението на хората от думата психотерапия отшумя ли? Вярвате ли, че поради зачестилата нужда в днешно време хората все повече търсят професионална помощ, без да се срамуват от това?
Да, определено виждам промяна. Все повече хора търсят терапия без срам, особено младите. Но все още има стигма, особено в по-малките населени места. Това е нормално, защото страхът от осъждане е дълбоко вкоренен в културните ни нагласи. Важна част от промяната е разбирането, че психотерапията не е за „болни“, а за хора, които искат да се научат как работи психиката им, как да регулират по-добре емоциите си и да се свържат с ресурсите си.
Каква е ролята на близките в справянето с тревожните разстройства?
Близките могат да бъдат огромна подкрепа, ако разбират състоянието и не го омаловажават. Най-важното е да не насилват човека, но и да не подкрепят избягването на страховите ситуации. Разговорът за емоционалната регулация в семейството е ключов – когато близките научат повече за невробиологията на тревожността, те могат да помогнат, без да засилват страха.
Имали ли сте случаи на агорафобия в практиката си и успешно ли протече преодоляването ѝ?
Да, имал съм клиенти с агорафобия и при тези, които работиха систематично върху проблема, имаше значително подобрение и справяне. Ключът е в постепенното излагане и промяната на вътрешния диалог. Работата с телесните реакции чрез дихателни практики и осъзнато движение също е много ефективна.
И за финал – знае ли модерният човек как да живее пълноценно и без страхове и ако не, какви са основните фактори, които го спират?
Модерният човек често е затрупан от информация, тревожни новини и натиск за успех, което засилва усещането за страх и несигурност. Истинската свобода идва, когато приемем несигурността като част от живота и изградим вътрешни опори. Важно е да се стремим към зрялост вместо към перфектност.
Автор: Камелия Петкова