Днес имам да кажа много.
Първо. Варна.
Градът, който обикнах от пръв поглед. Макар че не го посещавам за първи път, тъй като съм минавала през него транзитно, този път останах, за да разбера, че ще се забие в сърцето ми завинаги. Морето, плажовете, морската градина, заведенията, красивите къщи в центъра…всичко! Мога да говоря дълго, но ще спра, защото…
Второ. Представянето на “Ела”.
Както споменах снощи в стори, на косъм бях да го отменя, тъй като имах само двама човека, които бяха потвърдили. Нормално, един творец винаги се страхува от провал. Но съпругът ми ме “ритна отзад” и убеди, че дори един човек да дойде ще бъде успех. И беше прав!
Стана 18:20ч., а в залата започнаха да влизат непознати.
“Здравейте, заповядайте, заемете своето място”
Подканях гостите си един по един, а в сърцето ми се надигаше притеснение, примесено с гордост.
Когато запазвах залата в Арт Салон Радио Варна, малката не беше свободна и ми дадоха голяма.
“Ужас. Как ще я запълня?”
Ами запълних я.
Пълна зала. Много въпроси. Невероятна публика и истински ценна дискусия, която прерасна в откровен разговор за “Ела”, за издателския бизнес в България, за пътуване и вглеждане навътре в душата.
Притеснявам се да говоря пред публика, но винаги съм знаела, че да бъда писател означава да се срещам с хора. И само две представяния по-късно си казвам “Успях”.
Не и без силната подкрепата около мен.
На първо място – на семейството си! Съпруга ми и дъщеря ми, моите верни помощници, които подреждат, посрещат, продават, снимат, прибират. Обичам ви!
На писателката Бистра Иванова Георгиева, която ме повика във Варна и благодарение на която получих деня, в който за първи път се почувствах успял писател!
Благодарение на съседите, с които живеем врата до врата в София, но бяха до мен и във Варна, за да ме подкрепят!
Благодарение на една дама, която си беше поръчала книгата предварително, след което подписах наново с изненада за кого подписвам. Мадам, аз на по-късен етап се сетих коя сте. Благодаря ви, че ме уважихте!
Благодарение на всички усмихнати хора от седалките, които бяха част от един от най-хубавите дни в живота ми!
Не ви снимах заедно, защото нямах фотограф в града. Не се сетих да ви снимам дори с телефон, защото понякога живия живот е по-важен. Добре, де, винаги! Но знайте, че в ума ми всяка една ваша усмивка и цялата ви подкрепа от столовете пред мен беше и ще бъде важна!
Благодаря от цялото си сърце!
С обич.
