Костадин Николов е автор и специалист по дигитален маркетинг, роден през 1999 в
Дупница. Завършва средното си образование в родния град и продължава обучението си
в София, където следва икономика и завършва магистратура по дигитален маркетинг.
Години наред се занимава активно с фотография, като има самостоятелна изложба и
участие в различни творчески проекти. През 2025 г. издава първата си книга “Изгубеното равновесие“.
Повече информация за книгата може да откриете ТУК.
Както и да я закупите в комплект с романа „Ела“ ТУК.
Коста, какво те накара да замениш фотографията с литературата?
Не бих казал, че литературата е заменила фотографията. Те са две отделни, но еднакво важни части от живота ми. Фотографията просто стигна своя естествен завършек. Получих най-голямото, което тази форма на изкуство можеше да ми даде, и знаех, че няма как да го надскоча. Какво точно е това „най-голямо“ е история за друг път.
Фотографията е важна част от твоя път – как започна всичко?
Всичко започна от това, че не разбирах. Не разбирах изкуството — но го усещах. Цял живот съм бил човек на науката и фактите, а изкуството беше единственото нещо, което не можех да разбера логически. Имаше едно чувство, което постоянно ме дърпаше към него, без да мога да го обясня. Затова се обърнах към фотографията — като начин да разбера повече за изкуството и в крайна сметка за самия себе си.
Заглавието „Изгубеното равновесие“ звучи силно и многопластово – какво стои зад него?
Едно от малкото неща, за които съм убеден, че съществуват, е балансът. Животът многократно ми е доказвал, че той е фундаментално правило на вселената. Всеки може да го усети, ако се огледа внимателно. И не говоря само за баланс в ежедневните, тривиални неща, а за по-дълбоките, метафизични закони, които движат всичко. Някъде по пътя ние, модерните хора, изгубихме това равновесие. Опитваме се да бъдем крайни във всичко — в мнения, в избори, в реакции. А тази крайност е като отрова, която прониква навсякъде и засяга всички около нас. С „Изгубеното равновесие“ ми се иска поне да подтикна читателя да се замисли за това.
Как изглежда твоят творчески процес – при писане, при фотография, при работа по маркетинг кампании?
Творческият ми процес е същият като процеса ми във всичко останало — основан е на баланс. Никога не се вкопчвам прекалено дълго в едно и също нещо. Давам си време да работя, но и време да спра, да си поема въздух, да мисля. Не вярвам нито в постоянната работа, нито в пълната изолация от работа — и двете водят до застой. По-конкретно: обичам да имам структура. Работя по график и следвам план. Знам, че често забравям, затова когато ми хрумне идея — я записвам веднага, където и да съм. Понякога една малка записка става основа на цяла глава, снимка или маркетингова кампания. За мен творчеството не е хаос или внезапно озарение — то е ритъм. Работя, спирам, мисля, пак започвам. И точно в тази смяна на темпото се раждат най-добрите ми идеи.
Кои автори и изобщо творци ти влияят най-силно?
Труден въпрос. Не мога да кажа дали влияние и интерес са едно и също, но има личности, към чиито идеи винаги се връщам. Платон е първият. От него започна всичко. Още като дете баща ми понякога ми задаваше въпроси, които отваряха теми за смисъла и същността на нашето съществуване.
Платон обаче беше този, който наистина разчовърка ума ми и промени начина, по който мисля. Въпросите му за метафизиката продължават да ме занимават и днес, и най-вероятно ще го правят до последния ми ден.
Барух Спиноза също е оставил сериозна следа върху мен. От неговата работа се научих да мисля по-структурирано и да свързвам идеите по-дълбоко.
Айн Ранд – вероятно любимата ми книга, която някога съм чел, е нейна. Не съм съгласен с почти нищо в нея, но научих много. Най-важното – че неудобната истина трябва да се посреща директно, без страх и без заобикаляне.
Как поддържаш творческото си равновесие между различните аспекти на работата?
Не разчитам на мотивация. Ако човек чака мотивация, за да свърши нещо, вече е в капан. Когато вярваш в това, което правиш, стимулът не е нужен – просто ставаш и го правиш.
Това си повтарям всеки път, когато се изкуша да мързелувам. Ставам и започвам. Желанието идва след действието, не преди него. Именно това поддържа равновесието ми – движение, дисциплина и ясното разбиране защо правя дадено нещо.
Планираш ли втора книга или нови фотографски проекти?
Планирам още много книги – всички по теми, които не разбирам. Именно затова пиша: нуждата да изследвам, да задавам въпроси, да разбирам. И искам по пътя към разбирането да привлека още хора, които искат да мислим заедно. Що се отнася до фотографията – там процесът е по-тих. Имам лични проекти, които пазя само за себе си. Фотографията никога не е изчезвала от живота ми, просто е станала по-лична. А и не ставам за фотограф.
Къде виждаш развитието си в следващите няколко години – повече в литературата, в маркетинга или в изкуството?
Животът ми винаги е вървял в два естествени ритъма – периоди, в които искам да уча и да изследвам, и периоди, в които искам да създавам. Обикновено един такъв цикъл трае около година. В момента съм в период на учене, а накъде ще избие творенето — само времето ще покаже.
Какво искаш читателите да почувстват или разберат след срещата с твоето творчество?
Едно от най-ценните неща, които човек може да изпита, е любопитството. То ни помага да разширяваме разбирането си за света и себе си. Когато работех нощни смени в един хотел, прекарвах времето си с книги, които много бурно променяха начина, по който виждах нещата. Те ме накараха да се питам за живота, за смисъла, за вселената, за любовта, за всичко. С моята малка книга искам поне малко да разпаля това любопитство у някого. Да покажа, че е хубаво да задаваме въпроси и да се стремим да разбираме, дори по малко, света около нас.
Какъв съвет би дал на млади хора, които искат да се развиват едновременно в няколко творчески и професионални направления?
Не смея да давам категорични съвети, защото и аз самият не знам докъде ще ме отведе пътят, по който съм тръгнал. Знам обаче със сигурност, че човек трябва добре да опознае себе си – и доброто, и лошото у него. Когато знаеш кой си и в какво вярваш, изборът накъде да продължиш става много по-лесен.
Автор: Камелия Петкова
Снимки: Диляна Трифонова